понеделник, февруари 05, 2007

HR Среща Велинград, Сесия No.2: "Връзката между бизнеса и образованието – необходимо зло или вече осъзнато партньорство?"

19 януари 2007 г., петък
Сесия No.2: "Връзката между бизнеса и образованието – необходимо зло или вече осъзнато партньорство?"
Модератор: Гергана Раковска, Заместник Директор Проект Пазар на труда на Американската Агенция за международно развитие (ААМР).

Вижте Power Point презентация

Проект “Пазар на труда” е създаден през 2004г. и се занимава със създаване на връзка между образованието и бизнеса, благодарение на които се изградиха кариерните центрове в университетите и в училищата. Връзката между бизнеса и университетите няма да реши проблемите, нужно е дългосрочно партньорство, от което страните да не търсят бързи изгоди.

Реформите в здравеопазването и образованието са най-много изостанали. Университетите по света са онези, които получават 1/3 от средствата от университетите във високотехническите процеси. Онези проекти реализирани на практика добавят стойност. Процентът на хората с висше образование също се увеличава. Проблемът е с липсата на добре работещо средно професионално образование.

Митове свързани с българското висше образование:
- намалява тенденцията да се учи, за да се избегне казарма;
- започва да се мисли за качеството на образованието.

Сменена е философията на кандидатстване и приемане в университета. Според нас университетите започват да чуват, че Европейските университети ще ги конкурират. Цената за образованието в Европа е много по-стойностна отколкото в България.

Координация между средно професионалното образование, висшето образование и пазара на труда – основни характеристики:
- политиката на Министерството на образованието и политиката на университетите – финансирането е фиксирано в зависимост определената бройка за прием от министерството;
- остарялата база за обучение;
- нужно е реформиране на средното образование.

За да започне партньорството между бизнеса и университетите трябва да има правила. Един от начините университетите да се замислят за нуждите си е да ги казват, т.е. нужни са ясни и точни проекти, за да може да се оцени дали инвестицията си е струвала.

Без партньорство, това което ни чака е:
- привличане на кадри отвън;
- обучение допълнително на кадрите, които подготвят университетите.

Проблеми:
- Обучените кариерни консултанти не осъзнават, че това е ценно и значимо.
- Университетите не осъзнават какво означава, че са получили кариерни центрове, консултанти.


В средното образование, заради Европейските изисквания, успяхме да намерим партньор с разбиране по въпроса и успяхме да обучим педагогически съветници, които са квалифицирани да правят кариерно ориентиране. Това би трябвало да се отрази на пазара на висшето образование и в крайна сметка на пазара на труда.

В началото на учебната 2006/2007 година Русенският университет „Ангел Кънчев” стартира магистърска програма по кариерно консултиране, в която бе включена и сертификационната програма Global Career Development Facilitator (GCDF), по която са обучени и всички кариерни консултанти в университетските кариерни центрове.

GCDF е създадена през 1997 г. в САЩ от Националния борд на сертифицираните консултанти (NBCC) и е най-успешната програма на борда. Със своя 25-годишен опит, NBCC е една от най-големите сертифициращи институции в света, които работят за разработването и въвеждането на сертифициращи програми. В последните години бордът разкрива свои представителства по цял свят.
През месец януари 2007 в България беше разкрито представителство на NBCC, което ще гарантира качеството и развитието на кариерното консултиране и ще се грижи за поддържането и усъвършенстването на знанията на сертифицираните консултанти.

Ще продължим да работим в тази насока за включване програми за консултиране в учебните програми.


Любомира Накова, Българо-американска кредитна банка АД
Най-важното за мен е менажирането на кариерния център; основния проблем е че не може това да са едностранни усилия на бизнеса, а същевременно хората, работещи в кариерния център да стоят и да чакат.
Важно е кариерния център да работи като екип предприемачи, които да свързват хората и работодателя.

Христо Стоянов, Фикосота ООД
Работата на кариерните центрове зависи както от кадрите в университета и в самия кариерен център, така и от Ректора.

Светлозар Петров, ДжобТайгър ООД
Създадохме кариерните центрове, промотирахме ги те започнаха да работят. Работата беше повече отколкото кариерния специалист може да свърши. Ректорите са започнали да им спускат планове за приходи.

Христо Стоянов, Фикосота ООД
Във всички университети има перспективни хора. 2006 – 2007 бизнеса почти по никакъв начин не може да повлияе на качеството на висшето образование. Даже има крачка назад в нагласата им за промяна на учебни планове и програми под и със съдействието на бизнеса.

Любомира Накова, Българо-американска кредитна банка АД
Работодателите харчат много ресурси, за да научат завършилите специалисти какво трябва да правят.

Христо Стоянов, Фикосота ООД
Завършвайки висшето си образование и отивайки на работа някои има ли обратна връзка от работодателя, за това какво е мислил за него като специалист. Преди 5 години примерно са излизали студенти по тези учебни планове и програми и обучавани от професори и доценти, които по същите програми учат студентите и днес. Но много често според нас студентите от преди 5 години „стават” повече от днешните. Така ли е или мениджмънта иска все по-подготвени хора, без да полага усилия да ги обучава на работното място? В днешно време решаващ е индивидуалният подход – зависи от човека, а не от професора, доцента или рейтинга на университета.

Боян Страхилов, Обединена Българска Банка АД
Ако намалеят университетите в България, трябва да се търсят специалисти отвън. Тези специалисти ще са завършили европейски университети и трябва да легализират дипломите си в България, а Министерството на образованието много бави тяхното лицензиране или не го прави въобще.

Няма коментари: