Материалите от Трявна - Сесия №1: "Проблеми с образованието и кадрите"

16 юли 2004, петък
Сесия №1: "Проблеми с образованието и кадрите"
Водещ: Светлозар Петров, JobTiger
За основа на дискусията бяха използвани резултатите от фокус групите, проведени в София и Пловдив от “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates - www.jeaustin.com ), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org) и ИПИ - "Десет моста по пътя към конкурентност на работната сила (Приносът на частния сектор към реформата в образованието)".
Поотделно беше разгледан всеки един "мост":

1. Програми за намиране работа на завършващите - Университетите и студентите използват всички възможни начини за търсене на заетост; когато това става често, се увеличава престижа на университета и се улеснява неговото финансиране.
Много от фирмите са спонсорирали и спонсорират под различни форми университетите, но се оказва, че не получават насрещна помощ от тях при подбора и селекцията на кадрите - за стажанти и наемане на завършили студенти. Като краен ефект се оказва 3 пъти по - изгодно за фирмата да участва във форум като "Кариери", за да получи желания краен ефект.
Малкото положителни примери са проявената активност и желание за сътрудничеството от страна на декана на City University - Правец - по собствена инициатива той разпраща CV Book на студентите си до избрани фирми, както и сътрудничеството на Happy с колежа в Албена. Happy имат практиката да спонсорират обучението след втори курс на избрани студенти от колежа в Албена, които подписват и договор за работа с тях. Процедурата за избора им е следната: чрез стандартна подборна процедура вземат избрани студенти на едномесечен стаж при тях, за да определят има ли смисъл да ги субсидират след това, т.е. доколко те се вписват в обстановката и дали са съвместими с даден отдел.
От друга страна обвързването на финансовите помощи за университетите с осигуряването от тяхна страна на достъп до студентите е лоша практика, която опошлява процеса и "вдига летвата" за по-малките фирми.

2. Програми на завършили - Те не губят връзка с университета, могат да участват в образованието; ако са успели, го рекламират; професорите се чувстват задължени да увеличават качеството на работата си (за да не се изложат пред своите ученици).
Общото мнение е, че тази връзка е слаба или липсва.

3. Използване възможностите за стажантски програми - Студентите опитват вкуса на реалния живот и икономика и искат от професорите да са по-прагматични.
Според участниците стажантските програми имат следните предимства:
Индивидуалният подход - подпомагат се заинтересовани студенти, които имат желание за развитие и работа;
Фирмата събира база данни с изявени студенти - пестят се пари и усилия за в бъдеще;
Младите хора се ориентират на пазара на труда;
Фирмите се ориентират за нивото на обучение и качеството на знанията в отделните университети.


4. Включване на бизнеса в образованието - Предприемачите (или гилдиите) участват в съставянето на програми за обучение или “четат” лекции; гилдиите правят собствени курсове; смисълът на това усилие е очевиден - споделя се риска, създава се ново знание, а наличното се нагажда към търсенето.
На практика не е застъпено. Полезно би било поне да има по-бърз достъп на HR мениджърите до учебните планове и програми, т.е. информация за колко часа и каква информация се изучава по отделните специалности, защото самата оценка сама по себе си не носи информация и не е сравнима за отделните университети.

5. Университетът изисква от професорите да участват в платени консултации (от името на университета) - Предприемачеството оценява работата на консултантите и университета, университетът разбира търсенето на знание и той, и учителите се финансират по-лесно.
На практика почти никоя фирма няма практика да включва консултанти от академичната общност в работата си.

6. Университетски курсове за управленския персонал на фирмите в един или различни отрасли - Същото като по-горе, но с разликата, че като правило подготвеното за и платеното от тези обучаеми знание “се просмуква” от общите курсове.
Няма такива практики.

7. Финансиране на изследвания и развитие от фирми - Това е всъщност стопанската дейност на университетите, които я правят по-охотно, когато печалбата им не намалява субсидиите, които те получават (ако изобщо ги получават).
Няма такива практики. Ако въобще има заети по този начин лица от академичната общност, то това е на частни начала, а не чрез университетите.

8. Неформално общуване между професура и предприемаческо съсловие; предприемачите като гостуващи професори и професорите като лектори във фирмите; съвместно участие в различни обществени прояви - И професорите, и предприемачите са хора (независимо от ранга и успеха); полуформалните контакти укрепват сътрудничеството.
Няма такива практики.

9. Участие на бизнеса в академичните съвети и работните групи и комисии за подготовка на програмите за обучение - По този начин се формализира търсенето на конкурентна работна сила
Няма такива практики.

10. “Въртяща се врата” между университетите и бизнеса - Това е резюме на всичко казано по-горе и непрекъснато търсене на нови форми на общуване и сътрудничество.
Тази врата е по-скоро затворена.



Изводите от сесията:

- Незаинтересованост от страна на университетските ръководства към професионалното ориентиране и реализация на техните студенти. Ако за сравнение се разгледа трансформационния модел, университетите са с ориентиран към входа мениджмънт, т.е. не се интересуват от професионалната реализация на студентите, които обучават. Добро мерило за това би бил процентът от студентите, които успяват да си намерят работа по специалността до 6 месеца след завършването. Такава статистика обаче липсва.
- На университетите липсва бизнес подход и ориентация към бизнеса. Университетите би трябвало да формулират за себе си понятието печалба - т.е. да се интересуват дали ще се продава онова, което те произвеждат.
- Университетите нямат статистика за това, какво се търси на пазара, а също така и за тенденциите в него - какво ще се търси например след 10 години.
- Младите хора са неориентирани на пазара на труда - очакванията им за заплащане и израстване в йерархията са твърде високи, не са готови да инвестират в обучението и развитието си; не знаят какво искат и как да продадат себе си.
- Полезно би било да се върне практиката на задължителни и реализирани практики във висшето образование.
- Липсваща мотивация на младите хора - искат просто да станат студенти, без значение какво ще учат.
- Средното образование е от изключителна важност - във фирмите не работят само висшисти, а и безразборното им назначаване на позиции, които не изискват висше образование е лоша практика (деквалифициране).
- Средното образование е по-близо до бизнеса, по-готово за диалог, както и по-активно в контактите си с него.
- Трудно се инвестира в средното образование, понеже повечето от завършващите техникуми искат да продължат образованието си, отиват в чужбина и др. Изходът е инвестиция в професионалната ориентация.
- Налага се младите висшисти да получават задължителна допълнителна подготовка и квалификация, за да започнат да изпълняват служебните си задължения. На места те имат едва 10-15% от необходимите знания и умения.
- Професионалната ориентация като цяло е проблем на обществото.
- Не само академичното образование, а и другите форми на образование са важни.


Какво можем да направим:
- Бизнесът трябва да помогне да университетите да формулират правилно "печалбата" си (ориентацията към реалните нужди на пазара).
- Да се осигури достъп до студентските програми.
- Да се помогне за професионалната ориентация на младите хора.
- Да се направи класификация на университетите.
- JobTiger с помощта на работодателите ще систематизира и класифицира информация за университетите, равнището на професионалното образование в тях, както и реализацията на студентите им.

Това е обобщението от 1-та сесия - моля коментирайте, дали е подходящо за разпространение.